Когато познаваш на някого душата,
когато му откриваш простор към
гледка с чудеса,
когато гледаш го в очите
и там откриваш своята съдба,
скрий си гордостта!

Изхвърли я надалече – да я няма!
Развържи това сърце – да бие!
Вдъхни си малко вяра, някак си ти липсва,
пък тогава, може би, ще се решиш, ще поемеш риска.

Трудно се прощава на болките предишни,
трудно се забравя пепел, някога била огнище,
трудно е да живееш в спомен и в мечта -
оставаш само със въздишки. Гръмки, но излишни.

Та щом срещнеш своята в нечия душа,
не губи секунда време, всяка среща има своя край.
Бързай бавно, устремено, раздавай себе си – щедро и безмерно,
пък ако таз душа за тебе е родена, ще ти предложи Рая. Удвоено.