May 10, 2012, 5:21 PM

Удвоено

  Poetry » Love
934 0 0

 

Когато познаваш на някого душата,
когато му откриваш простор към
гледка с чудеса,
когато гледаш го в очите
и там откриваш своята съдба,
скрий си гордостта!

Изхвърли я надалече – да я няма!
Развържи това сърце – да бие!
Вдъхни си малко вяра, някак си ти липсва,
пък тогава, може би, ще се решиш, ще поемеш риска.

 

Трудно се прощава на болките предишни,
трудно се забравя пепел, някога била огнище,
трудно е да живееш в спомен и в мечта -
оставаш само със въздишки. Гръмки, но излишни.

 

Та щом срещнеш своята в нечия душа,
не губи секунда време, всяка среща има своя край.
Бързай бавно, устремено, раздавай себе си – щедро и безмерно,
пък ако таз душа за тебе е родена, ще ти предложи Рая. Удвоено.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...