5 jul 2022, 16:57

Ухае на незабравимо лято

  Poesía
585 1 3

Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето,
което с радостта си е заето,
и спомените трупа в надпревара,
"как искам да е лято" - все повтаря:
просторно, и прохладно, денонощно,
вълнуващо, тържествено, разкошно,
неспирно лято огъня си пали,
ще свърши бързо, как ли не, едва ли,
то идва на талази и табуни,
от миди, водорасли и тайфуни,
възторжено, и пенесто, голямо,
то има мене, него имам само,
не си го давам, пазя го и вземам,
и с лодката му в бъдното поемам,
и дишам лято - жадно и щастливо,
и в него съм усмихната и жива,
обичаща и слънчева, и нова,
за всяко лято влюбено готова,
но още и това не ми омръзва,
смокини като панделка ми връзва,
ухае ми на лято необятно,
ухае на здравей и на приятно,
ухае на любов със лятна дата,
ухае на незабравимо лято.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Мария за хубавите думи. Прекрасно и щастливо лято ти пожелавам
    Благодаря, Нина, че ме навести и хареса. Дълго морско лято ти пожелавам и с незабравими мигове
  • Направо ми идва да захвърля всичко и да потегля за морето! Страхотно лятно настроение лъха от този стих!
  • Наистина ухае на лято от твоето стихотворение, Миленче! Такова мащабно словесно платно си нарисувала с много чувство и майстроство, поздравявам те!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...