Ухае на незабравимо лято
Денят ще е отсъствие на скука,
защото лятото е още тука,
харесва ми как плиска се живота,
живее ми се само в лятна квота
и лятна котва спускам си в сърцето,
което с радостта си е заето,
и спомените трупа в надпревара,
"как искам да е лято" - все повтаря:
просторно, и прохладно, денонощно,
вълнуващо, тържествено, разкошно,
неспирно лято огъня си пали,
ще свърши бързо, как ли не, едва ли,
то идва на талази и табуни,
от миди, водорасли и тайфуни,
възторжено, и пенесто, голямо,
то има мене, него имам само,
не си го давам, пазя го и вземам,
и с лодката му в бъдното поемам,
и дишам лято - жадно и щастливо,
и в него съм усмихната и жива,
обичаща и слънчева, и нова,
за всяко лято влюбено готова,
но още и това не ми омръзва,
смокини като панделка ми връзва,
ухае ми на лято необятно,
ухае на здравей и на приятно,
ухае на любов със лятна дата,
ухае на незабравимо лято.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
