Ухание...

Безброй минути минаха,

превърнаха се в часове,

в тиха нежност отброиха

с обич споделени мигове.

Очите ти пак галят същността ми,

а устните ти пак рисуват моето лице,

безмълвно пак попиваш нежността ми,

изпълваш с чувства моето сърце.

Дъхът ти огнени следи чертае в тъмнината,

а дланите разпръскват искрите на страстта,

ухание на жадна плът изпълва тишината,

сърцата търсят път към безкрайността.

Разголена душата с нега завива се,

във всяка клетка ражда се страстта,

тела и дух с нежност в едно се сливат

обединени в полет към безкрайността.

Флуиди страст изпълват тъмнината,

а нежността е като музика в нашите сърца,

ръцете търсещи,очи изгарящи,сърца застинали,

души пияни от любовен елексир в нощта.

Да спра аз времето най-искрено желая,

да бъде този миг като безкрайността,

в едно душите ни да бъдат слети аз мечтая,

като печат в сърцата си да носим любовта…