Feb 9, 2013, 12:03 PM

Ухание...

  Poetry » Love
936 0 1

Безброй минути минаха,

превърнаха се в часове,

в тиха нежност отброиха

с обич споделени мигове.

 

Очите ти пак галят същността ми,

а устните ти пак рисуват моето лице,

безмълвно пак попиваш нежността ми,

изпълваш с чувства моето сърце.

 

Дъхът ти огнени следи чертае в тъмнината,

а дланите разпръскват искрите на страстта,

ухание на жадна плът изпълва тишината,

сърцата търсят път към безкрайността.

 

Разголена душата с нега завива се,

във всяка клетка ражда се страстта,

тела и дух с нежност в едно се сливат

обединени в полет към безкрайността.

 

Флуиди страст изпълват тъмнината,

а нежността е като музика в нашите сърца,

ръцете търсещи,очи изгарящи,сърца застинали,

души пияни от любовен елексир в нощта.

 

Да спра аз времето най-искрено желая,

да бъде този миг като безкрайността,

в едно душите ни да бъдат слети аз мечтая,

като печат в сърцата си да носим любовта…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...