1 jun 2018, 13:21

Ухание 

  Poesía
306 0 0

 

 

 

 

 

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина
и охладени крила,
тогава тишината
обвива душата
и с приспивния вятър
балдахин ѝ намята,
пропит с аромата 
на лунни цветя...
Копнежно ухае на лято...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??