Jun 1, 2018, 1:21 PM

Ухание 

  Poetry
305 0 0

 

 

 

 

 

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина
и охладени крила,
тогава тишината
обвива душата
и с приспивния вятър
балдахин ѝ намята,
пропит с аромата 
на лунни цветя...
Копнежно ухае на лято...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??