Ухание

1 июн. 2018 г., 13:21

Поэзия

265 0 0

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина
и охладени крила,
тогава тишината
обвива душата
и с приспивния вятър
балдахин ѝ намята,
пропит с аромата
на лунни цветя...
Копнежно ухае на лято...

Ухание

Свързани произведения

Комментарии

Предложения