Ухание

1.06.2018 г., 13:21 ч.

Поезия

304 0 0

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина
и охладени крила,
тогава тишината
обвива душата
и с приспивния вятър
балдахин ѝ намята,
пропит с аромата
на лунни цветя...
Копнежно ухае на лято...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ухание

Свързани произведения

Коментари

Предложения