Ухание на люляци

Poesía » De amor

1.7K 8 24

Пак ми зашепна нежни слова,

като пролетен вятър ме милна.

И момичето в мен разцъфтя,

сто години под преспи заспивало.

На кристали пропука леда,

топлината от двете ти длани.

И достигна до мойта душа,

в ледовете дебели скована.

Разлистих се – пролетен цвят,

с ухание нежно на люляци.

В очите ти сгуши се целия свят,

в зениците- усмихна се слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Скитницa

Благодаря ти, Марко! Усмихна ме

2021-04-23T00:02:27+03:00
marco777 (Марко)

Почувствах уханието на люляци от стиха.
Поздрави за прекрасната творба !

2021-04-22T23:50:40+03:00
Скитницa

Силви, Целувчице, не знаете как ме зарадвахте с посещението си!
Благодаря ви!
Ирка, мен никой не ме е съветвал, но и аз не обичам да разделям на куплети! Не знам защо, но ми харесва, когато стихчето е като едно цяло...

2021-04-06T13:51:10+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Хубаво романтично вдъхновение. Много добре се допълва с колажа.

Един приятел поет ме посъветва точно обратното, да не разделям. Всеки според веждането си.

2021-04-06T08:20:37+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Скити, много е пролетно, нежно и ароматно! Насладих му се.

2021-04-06T07:33:15+03:00