Пак ми зашепна нежни слова,
като пролетен вятър ме милна.
И момичето в мен разцъфтя,
сто години под преспи заспивало.
На кристали пропука леда,
топлината от двете ти длани.
И достигна до мойта душа,
в ледовете дебели скована.
Разлистих се – пролетен цвят,
с ухание нежно на люляци.
В очите ти сгуши се целия свят,
в зениците- усмихна се слънце.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
