31 ene 2012, 10:09

Ужасът (2)

  Poesía » Otra
570 0 2

Посветено на шестгодишния Йован от Босна,

с когото се запознах през Декември 1990 г.

при едни много странни обстоятелства…

 

Две кървави петна отляво.

И тишина, ограбена от ритъм.

Угаснал писък. Алена жарава

в очите на дете. След писъка.

 

Мълчание в две ръце – окови.

Очи, които виждат вятър.

И мръсен здрач, тежащ като олово

над тишината. Мъртво и безкрайно.

Споменът:

 

Стомана с мирис на жестокост.

Безсмислено безочие след гавра.

Дула, опряни в слепоочия.

И тежка песен някъде под залеза…

 

Р. Донкин - Някога през март-1994

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Донкин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...