Ужасът (2)
Посветено на шестгодишния Йован от Босна,
с когото се запознах през Декември 1990 г.
при едни много странни обстоятелства…
Две кървави петна отляво.
И тишина, ограбена от ритъм.
Угаснал писък. Алена жарава
в очите на дете. След писъка.
Мълчание в две ръце – окови.
Очи, които виждат вятър.
И мръсен здрач, тежащ като олово
над тишината. Мъртво и безкрайно.
Споменът:
Стомана с мирис на жестокост.
Безсмислено безочие след гавра.
Дула, опряни в слепоочия.
И тежка песен някъде под залеза…
Р. Донкин - Някога през март-1994
© Румен Донкин All rights reserved.
