Укротени стихии
Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск,
пресичам траектории опасни.
На своя отговорност всявам смут и нося риск,
дори когато нищо не е ясно.
Живея като огън, разгорял се сред вода -
горещ, но недостъпен и далечен.
Познавам и красивата, и страшната страна
на силата в сърцето си обречено.
Измамното спокойствие на хладната ми длан
стихиите приспива, укротени,
а после ги превръща в безпощаден ураган -
нечакан воин на студ и разрушение.
И сякаш няма власт, която може да ме спре -
правнучка на свободни амазонки,
сродена и с вълните на безсмъртното море,
и на скалист планински връх - потомка.
Разтварям се и в грохот див, и в песен на звънче,
прониквам в тишините на незримото,
но знам, че ще се счупя, ако път ми пресече
един ловец на крехки уязвимости.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
