Укротени стихии
Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск,
пресичам траектории опасни.
На своя отговорност всявам смут и нося риск,
дори когато нищо не е ясно.
Живея като огън, разгорял се сред вода -
горещ, но недостъпен и далечен.
Познавам и красивата, и страшната страна
на силата в сърцето си обречено.
Измамното спокойствие на хладната ми длан
стихиите приспива, укротени,
а после ги превръща в безпощаден ураган -
нечакан воин на студ и разрушение.
И сякаш няма власт, която може да ме спре -
правнучка на свободни амазонки,
сродена и с вълните на безсмъртното море,
и на скалист планински връх - потомка.
Разтварям се и в грохот див, и в песен на звънче,
прониквам в тишините на незримото,
но знам, че ще се счупя, ако път ми пресече
един ловец на крехки уязвимости.
© Вики Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Волно, диво, а така ефирно, харесва ми.
-
Браво хубав стих.реално мислене има и душа
-
Самодива си и пишеш така магически, щото си зодия Риби!
-
Невероятен стих, Вики!
-
Вики, поздрав и от мен!
Пренесох се в твоята приказка, където усетих цялата тази загадъчност от древноста! Хареса ми много! -
Стихотворение, което от началото до края, запраща въображението на четящия, ту в едната, ту в другата крайност. Явно не е толкова страшно, колкото го представих, защото, макар и да го прочетох два-три пъти, вестибуларният ми апарат си остана съвсем читав.
Искам да попитам все пак: Това, в последния стих, някаква екзотична професия ли е? Ама как звучи само(!) - "Ловец на крехки уязвимости"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
правнучка на свободни амазонки..."Свобода на духа и тялото!Истинско очарование и вълшебство!Прекрасно!!!