Укротени стихии
Пилея се в посоките на бурни ветрове
и тичам с полунощни еднорози.
Магията на древното, навярно, ме зове,
написана в кръвта ми с трън от роза.
Примамлива пътека ми чертае лунен диск,
пресичам траектории опасни.
На своя отговорност всявам смут и нося риск,
дори когато нищо не е ясно.
Живея като огън, разгорял се сред вода -
горещ, но недостъпен и далечен.
Познавам и красивата, и страшната страна
на силата в сърцето си обречено.
Измамното спокойствие на хладната ми длан
стихиите приспива, укротени,
а после ги превръща в безпощаден ураган -
нечакан воин на студ и разрушение.
И сякаш няма власт, която може да ме спре -
правнучка на свободни амазонки,
сродена и с вълните на безсмъртното море,
и на скалист планински връх - потомка.
Разтварям се и в грохот див, и в песен на звънче,
прониквам в тишините на незримото,
но знам, че ще се счупя, ако път ми пресече
един ловец на крехки уязвимости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
