25 dic 2022, 17:24

Укротяване на ветровете

  Poesía
1.3K 3 6

Развалени мъже в разваленото време –

куп кръчмари до няколко леки жени,

под пребито небе с накривения гребен,

пред очи на препили на ба̀ра мухи –
 

в похотта си сами, като пусти недели,

се задя̀ват с поредната пищна жена.

Те мечтаят да бъдат герои, превзели

с лекотата си мъжка пламтящи сърца.
 

Алкохол и гуляй! За жените се плаща?

Този свят е взривена с усмивка мечта.

На мечтата моралът – износен – се схваща,

изморен от преливащо вино в нощта.
 

Тази нощ е сама... Няма никой на ба̀ра...

Той в тъмата е млъкнал, потиснат и пуст!

Ветровете внезапно вратата отварят

и пред нея усмихнат ни среща Иисус.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...