Укротяване на ветровете
Развалени мъже в разваленото време –
куп кръчмари до няколко леки жени,
под пребито небе с накривения гребен,
пред очи на препили на ба̀ра мухи –
в похотта си сами, като пусти недели,
се задя̀ват с поредната пищна жена.
Те мечтаят да бъдат герои, превзели
с лекотата си мъжка пламтящи сърца.
Алкохол и гуляй! За жените се плаща?
Този свят е взривена с усмивка мечта.
На мечтата моралът – износен – се схваща,
изморен от преливащо вино в нощта.
Тази нощ е сама... Няма никой на ба̀ра...
Той в тъмата е млъкнал, потиснат и пуст!
Ветровете внезапно вратата отварят
и пред нея усмихнат ни среща Иисус.
© Димитър Драганов All rights reserved.
