22 oct 2010, 20:09

Улица "Надежда"

  Poesía » Otra
494 0 0

Усещане като на ненужна вещ...
Подритвана насам-натам...
Надеждата ми бе стопена като свещ...
От болката сега горя... и цялата съм в плам.

Сълзите сякаш са се изпарили...
Една не ми остана да поплача.
Мислите ми са се замъглили...
Сърцето уморено... През две, през три прескача.

Вече колко дни вървя,
а улицата все по-тъмна става.
Сянката след мене някъде поспря.
Приятелка ми бе, а ме предава...

Под нозете боси
облачета прах се вдигат.
Недалеч сираче малко пламъче в ръката носи.
Безчувствени... сенките го подминават.

Преди време улицата бе "Надежда"...
Топла, окъпана в светлина.
Сега съдбата в ред подрежда:
отчаяние, тъга и самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дария Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...