Усещане като на ненужна вещ...
Подритвана насам-натам...
Надеждата ми бе стопена като свещ...
От болката сега горя... и цялата съм в плам.

Сълзите сякаш са се изпарили...
Една не ми остана да поплача.
Мислите ми са се замъглили...
Сърцето уморено... През две, през три прескача.

Вече колко дни вървя,
а улицата все по-тъмна става.
Сянката след мене някъде поспря.
Приятелка ми бе, а ме предава...

Под нозете боси
облачета прах се вдигат.
Недалеч сираче малко пламъче в ръката носи.
Безчувствени... сенките го подминават.

Преди време улицата бе "Надежда"...
Топла, окъпана в светлина.
Сега съдбата в ред подрежда:
отчаяние, тъга и самота...