22.10.2010 г., 20:09

Улица "Надежда"

492 0 0

Усещане като на ненужна вещ...
Подритвана насам-натам...
Надеждата ми бе стопена като свещ...
От болката сега горя... и цялата съм в плам.

Сълзите сякаш са се изпарили...
Една не ми остана да поплача.
Мислите ми са се замъглили...
Сърцето уморено... През две, през три прескача.

Вече колко дни вървя,
а улицата все по-тъмна става.
Сянката след мене някъде поспря.
Приятелка ми бе, а ме предава...

Под нозете боси
облачета прах се вдигат.
Недалеч сираче малко пламъче в ръката носи.
Безчувствени... сенките го подминават.

Преди време улицата бе "Надежда"...
Топла, окъпана в светлина.
Сега съдбата в ред подрежда:
отчаяние, тъга и самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...