LONTANA (Даша)
246 1356
29 oct 2007, 14:16

УЛИЦАТА С ЖЪЛТИТЕ ФЕНЕРИ 

  Poesía » Civil
1078 0 21
 

На улицата с жълтите фенери

невръстни просячета чакат.

Студено е и гладно.

За малко топлина и обич

към минувачите забързани

ръцете молещо протягат.

И само вятърът безсрамен,

подгонил жълти есенни листа,

полите им повдига.

Безжалостно под дрехите се вмъква

до малкото сърце, което,

настръхнало като врабче,

търси в този изгладнял

и пожълтял живот

трошички хляб и обич.

Не много. Колкото

да преживее тази нощ.

Понякога на улицата спира

лъскава и скъпа лимузина.

И господинът слиза.

Загърната във овчи кожи

Мадам в колата чака.

Избира той.

Щастливото при тях се качва.

Щастливо е -

ще го нахранят с обич.

Тази нощ.

В таверната димът е гъст.

И кисел.

Вечеря евтина и питие -

треторазрядно.

На топло после в къщи.

Мадам тактично се оттегля.

Господинът тази нощ е Господ.

И му говори много.

Даже в рими.

За човешката любов.

И го обича. Тази нощ.

На сутринта си тръгва,

стиснало във шепа

дребничка монета обич.

А вънка вятърът

отново го подхваща,

до костите се вмъква.

Студено, безпощадно

вледенява малкото сърце.

 

Това е тя - човешката любов

треторазрядна.

Сред есенния листопад...

Сред сивата мъгла

на време хищно, гладно.

Време болно.

Жестоко време.

Ретроградно.

 

 

 

© Даша Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разтърстващо и... до болка познато!Прекрасно стихотворение, изпълнено с много тъга и ..на човек му иде да заплаче!Много силно произведение!
  • Даша...!!!
  • Благодаря на всички, които прочетоха и коментираха.
    Мариола,
    Хубав е въпросът ти "Как да го променим?" Трудно. Докато се правим, че не виждаме и не разбираме какво става около нас и продължаваме да ръкопляскаме.
  • Поздравления! Напомня ми за Далчев.
  • Време болно.
    Даже в рими...
    _________________
    Не мога да ти оставя коментар, а толкова искам!
    Ти всичко си вече си казала
    Благодаря, че можах да прочета!
  • Разтърстващо стихотворение.Кара те да се замислиш.Много картинно "малкото сърце настръхнало като врабче"Браво.Добър стих.
  • Перфектен стих,достоен да остане в годините,достоен за да срещне поколенията читатели.Гаврошовски, реален и силен.Поклон пред таланта ти, Даша!!!
  • Браво! Хенри
  • Поклон, Даша!
  • Даша , стихът ти е направо разтърсаващ ...и не времето е болно , а хората които живеят в това време ...
  • Прекланям се пред написаното!
    Така е неравни сме и дали някога ще
    разберем как се чувстват неравнопоставените
    от съдбата, милите, задавям се, но как да го
    променим тоя отдавна измислен свят!!!!
  • Потресаващо и истинско. Много ми се иска да не мога да го видя, но просто е очевадно, много ми се иска да не го почувствам, но е жестоко. Чудесно стихотворение. Прекрасно е написано и като израз на гражданска позиция,и като картина на реалния свят, и като емоция, пък дори и като бял стих.
  • Нямам думи за стиха ,направо тръпки ме побиха !!!
  • Страхотно , много силно стихотворение!
    Поздравявам те ,мила Даша! С обич.
  • !!!
    Разтърси ме, Даша!
  • Много силен и разбиващ стих!
    Поздравления!
  • Аплодисменти, Даша!!!
  • За трети път се спирам, но то е защото и в гърлото ми буцата се уголемява!
  • !
    Поздравления за стиха!
  • Толкова силен стих отдавна не бях чела!
    Възхищавам ти се, Даша!
    Прегръщам те, мила!
  • "Време болно."Колко точно!И аз днес съм на такава вълна!
    Поздравления за стиха!
Propuestas
: ??:??