УЛИЦАТА С ЖЪЛТИТЕ ФЕНЕРИ
На улицата с жълтите фенери
невръстни просячета чакат.
Студено е и гладно.
За малко топлина и обич
към минувачите забързани
ръцете молещо протягат.
И само вятърът безсрамен,
подгонил жълти есенни листа,
полите им повдига.
Безжалостно под дрехите се вмъква
до малкото сърце, което,
настръхнало като врабче,
търси в този изгладнял
и пожълтял живот
трошички хляб и обич.
Не много. Колкото
да преживее тази нощ.
Понякога на улицата спира
лъскава и скъпа лимузина.
И господинът слиза.
Загърната във овчи кожи
Мадам в колата чака.
Избира той.
Щастливото при тях се качва.
Щастливо е -
ще го нахранят с обич.
Тази нощ.
В таверната димът е гъст.
И кисел.
Вечеря евтина и питие -
треторазрядно.
На топло после в къщи.
Мадам тактично се оттегля.
Господинът тази нощ е Господ.
И му говори много.
Даже в рими.
За човешката любов.
И го обича. Тази нощ.
На сутринта си тръгва,
стиснало във шепа
дребничка монета обич.
А вънка вятърът
отново го подхваща,
до костите се вмъква.
Студено, безпощадно
вледенява малкото сърце.
Това е тя - човешката любов
треторазрядна.
Сред есенния листопад...
Сред сивата мъгла
на време хищно, гладно.
Време болно.
Жестоко време.
Ретроградно.
© Даша All rights reserved.
