На улицата с жълтите фенери
невръстни просячета чакат.
Студено е и гладно.
За малко топлина и обич
към минувачите забързани
ръцете молещо протягат.
И само вятърът безсрамен,
подгонил жълти есенни листа,
полите им повдига.
Безжалостно под дрехите се вмъква
до малкото сърце, което,
настръхнало като врабче, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация