УЛИЦАТА С ЖЪЛТИТЕ ФЕНЕРИ
На улицата с жълтите фенери
невръстни просячета чакат.
Студено е и гладно.
За малко топлина и обич
към минувачите забързани
ръцете молещо протягат.
И само вятърът безсрамен,
подгонил жълти есенни листа,
полите им повдига.
Безжалостно под дрехите се вмъква
до малкото сърце, което,
настръхнало като врабче,
търси в този изгладнял
и пожълтял живот
трошички хляб и обич.
Не много. Колкото
да преживее тази нощ.
Понякога на улицата спира
лъскава и скъпа лимузина.
И господинът слиза.
Загърната във овчи кожи
Мадам в колата чака.
Избира той.
Щастливото при тях се качва.
Щастливо е -
ще го нахранят с обич.
Тази нощ.
В таверната димът е гъст.
И кисел.
Вечеря евтина и питие -
треторазрядно.
На топло после в къщи.
Мадам тактично се оттегля.
Господинът тази нощ е Господ.
И му говори много.
Даже в рими.
За човешката любов.
И го обича. Тази нощ.
На сутринта си тръгва,
стиснало във шепа
дребничка монета обич.
А вънка вятърът
отново го подхваща,
до костите се вмъква.
Студено, безпощадно
вледенява малкото сърце.
Това е тя - човешката любов
треторазрядна.
Сред есенния листопад...
Сред сивата мъгла
на време хищно, гладно.
Време болно.
Жестоко време.
Ретроградно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
