Беше лято, топла вечер,
вървях по старата пътечка.
И странно - непозната песен
затананиках си полечка:
У-у, ла-ла,
у-у, ла-ла,
уличка към вечността.
У-у, ла-ла,
у-у, ла-ла,
усмивка и сълза.
Всеки от нас свой път поел е
и без компас дори напред върви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse