Jul 19, 2014, 10:31 AM

Уличка към вечността

1.2K 0 1

  Беше лято, топла вечер,
  вървях по старата пътечка.
  И странно - непозната песен
  затананиках си полечка:
 
  У-у, ла-ла,
  у-у, ла-ла,
  уличка към вечността.
  У-у, ла-ла,
  у-у, ла-ла,
  усмивка и сълза.
 

  Всеки от нас свой път поел е
  и без компас дори напред върви.
  Сякаш в захлас се лутат рой планети,
  сякаш след час заря ще заискри.

  Всеки от нас река е пълноводна
  и тича напред, към своя океан.
  Всеки от нас звезда е пътеводна,
  самотен куплет, частица от роман.

  И само следи по прашната пътека,
  самотни души, стадо без пастир.
  Незрящи очи, съдбата на човека -
  да търси, уви, за себе си кумир.

  Но да е сам на всеки писано е,
  има за всеки протегната ръка.
  И светлина ще има докато е
  таз' уличка към вечността!

  У-у, ла-ла,
  у-у, ла-ла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...