31 ene 2014, 11:02

Уличният музикант

  Poesía
623 0 0

 

 

                                              

                                             

 

                                                 УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ

 

          Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

                                                                                       Фр.Ницче - ”Тъй рече  Заратустра”

 

 

 

                                             Той на ъгъла застава.

                                             С инструмента си разказва.

                                             Всеки там го подминава.

                                             Сякаш не го забелязва.

 

                                             Издава нежни стонове -

                                             чак от края на света.

                                             Рисува фигури с тонове

                                             и най-красивите цветя.

 

                                             Колко жалко, че не спирате!

                                             Кажете, много ли ви струва!

                                             Ясно, нищо не разбирате,

                                             А той в гамата флиртува.

 

                                             Носи се над водопади.

                                             Лети над върховете снежни.

                                             Не му трябват там награди

                                             да търси звуците си нежни.

                    

                                             По облаците се катери

                                             и стига чак Всемира.

                                             Звездата своя ще намери -

                                             да импровизира.

 

                                             Връща се на таз планета

                                             с песента и този глас!

                                             Вий пуснете му монета! –

                                             Не за него! А за вас!

 

                                             Не да плащате дълга си

                                             с вечното единодушие.

                                             Да откупите греха си -

                                             на вашето бездушие!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...