31 янв. 2014 г., 11:02

Уличният музикант

626 0 0

 

 

                                              

                                             

 

                                                 УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ

 

          Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

                                                                                       Фр.Ницче - ”Тъй рече  Заратустра”

 

 

 

                                             Той на ъгъла застава.

                                             С инструмента си разказва.

                                             Всеки там го подминава.

                                             Сякаш не го забелязва.

 

                                             Издава нежни стонове -

                                             чак от края на света.

                                             Рисува фигури с тонове

                                             и най-красивите цветя.

 

                                             Колко жалко, че не спирате!

                                             Кажете, много ли ви струва!

                                             Ясно, нищо не разбирате,

                                             А той в гамата флиртува.

 

                                             Носи се над водопади.

                                             Лети над върховете снежни.

                                             Не му трябват там награди

                                             да търси звуците си нежни.

                    

                                             По облаците се катери

                                             и стига чак Всемира.

                                             Звездата своя ще намери -

                                             да импровизира.

 

                                             Връща се на таз планета

                                             с песента и този глас!

                                             Вий пуснете му монета! –

                                             Не за него! А за вас!

 

                                             Не да плащате дълга си

                                             с вечното единодушие.

                                             Да откупите греха си -

                                             на вашето бездушие!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...