31.01.2014 г., 11:02

Уличният музикант

625 0 0

 

 

                                              

                                             

 

                                                 УЛИЧНИЯТ МУЗИКАНТ

 

          Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

                                                                                       Фр.Ницче - ”Тъй рече  Заратустра”

 

 

 

                                             Той на ъгъла застава.

                                             С инструмента си разказва.

                                             Всеки там го подминава.

                                             Сякаш не го забелязва.

 

                                             Издава нежни стонове -

                                             чак от края на света.

                                             Рисува фигури с тонове

                                             и най-красивите цветя.

 

                                             Колко жалко, че не спирате!

                                             Кажете, много ли ви струва!

                                             Ясно, нищо не разбирате,

                                             А той в гамата флиртува.

 

                                             Носи се над водопади.

                                             Лети над върховете снежни.

                                             Не му трябват там награди

                                             да търси звуците си нежни.

                    

                                             По облаците се катери

                                             и стига чак Всемира.

                                             Звездата своя ще намери -

                                             да импровизира.

 

                                             Връща се на таз планета

                                             с песента и този глас!

                                             Вий пуснете му монета! –

                                             Не за него! А за вас!

 

                                             Не да плащате дълга си

                                             с вечното единодушие.

                                             Да откупите греха си -

                                             на вашето бездушие!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...