4 oct 2007, 10:35

Уличното псе

  Poesía
867 0 21

Пред бутиците, на пазара,
бездомно куче е заспало.
Не мръдва ни с уши, ни с тяло -
лежи си, сякаш е умряло.

Минаващи и купувачи
внимават да не го закачат 
и, колкото и да им пречи,
го обикалят отдалече.

Че то е куче - не се знае
срещу кого ще се разлае,
пенсионер ще препикае
или детенце ще ухапе!

И на кварталния пазар
то си живее като цар!

По цял ден спи, без да се буди -
не му и трябва се труди.

А пък ако му се долапа -
край кофите с боклук готова
му е закуската богата.

Снабдила го е общината
с каишка - дето означава,
че е кастрирано и няма
опасност да се размножава.

И то на слънце се препича,
доволно е като добиче,
и не съзнава тази драма -
че тестисите му ги няма!

То моите като са тука,
пак ползата не е голяма,
защото - честно си признавам -
аз тях не ги употребявам
!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно самопризнание !
  • Интересно, не бях виждала друг да си посвети стих на тестисите, независимо трябват ли му или не..Но всеки пише за това, което го вълнува, в крайна сметка. А ти много находчиво си изразил вълненията си, беше ми...любопитно да ги прочета, облечени в думи...
  • Ангар, аз съм чувала, че може и прави, за да не си мачкате дрехите. Браво!!!
  • Много се радвам на усмивките ви - и аз се наусмихвах заедно с вас! Чувството ви за хумор е възхитително!
    А това "а сега какво- нека се обичаме, без да се събличаме?" ти го казваш, Рия! За мен любовта без събличане е осакатена и непълна.
    И може би си ме помислила за умрял - но само съм бил задрямал!
  • Поздрав и прегръдка силна,Ангар!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...