4 oct 2007, 10:35

Уличното псе

  Poesía
865 0 21

Пред бутиците, на пазара,
бездомно куче е заспало.
Не мръдва ни с уши, ни с тяло -
лежи си, сякаш е умряло.

Минаващи и купувачи
внимават да не го закачат 
и, колкото и да им пречи,
го обикалят отдалече.

Че то е куче - не се знае
срещу кого ще се разлае,
пенсионер ще препикае
или детенце ще ухапе!

И на кварталния пазар
то си живее като цар!

По цял ден спи, без да се буди -
не му и трябва се труди.

А пък ако му се долапа -
край кофите с боклук готова
му е закуската богата.

Снабдила го е общината
с каишка - дето означава,
че е кастрирано и няма
опасност да се размножава.

И то на слънце се препича,
доволно е като добиче,
и не съзнава тази драма -
че тестисите му ги няма!

То моите като са тука,
пак ползата не е голяма,
защото - честно си признавам -
аз тях не ги употребявам
!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно самопризнание !
  • Интересно, не бях виждала друг да си посвети стих на тестисите, независимо трябват ли му или не..Но всеки пише за това, което го вълнува, в крайна сметка. А ти много находчиво си изразил вълненията си, беше ми...любопитно да ги прочета, облечени в думи...
  • Ангар, аз съм чувала, че може и прави, за да не си мачкате дрехите. Браво!!!
  • Много се радвам на усмивките ви - и аз се наусмихвах заедно с вас! Чувството ви за хумор е възхитително!
    А това "а сега какво- нека се обичаме, без да се събличаме?" ти го казваш, Рия! За мен любовта без събличане е осакатена и непълна.
    И може би си ме помислила за умрял - но само съм бил задрямал!
  • Поздрав и прегръдка силна,Ангар!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...