4.10.2007 г., 10:35

Уличното псе

859 0 21

Пред бутиците, на пазара,
бездомно куче е заспало.
Не мръдва ни с уши, ни с тяло -
лежи си, сякаш е умряло.

Минаващи и купувачи
внимават да не го закачат 
и, колкото и да им пречи,
го обикалят отдалече.

Че то е куче - не се знае
срещу кого ще се разлае,
пенсионер ще препикае
или детенце ще ухапе!

И на кварталния пазар
то си живее като цар!

По цял ден спи, без да се буди -
не му и трябва се труди.

А пък ако му се долапа -
край кофите с боклук готова
му е закуската богата.

Снабдила го е общината
с каишка - дето означава,
че е кастрирано и няма
опасност да се размножава.

И то на слънце се препича,
доволно е като добиче,
и не съзнава тази драма -
че тестисите му ги няма!

То моите като са тука,
пак ползата не е голяма,
защото - честно си признавам -
аз тях не ги употребявам
!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно самопризнание !
  • Интересно, не бях виждала друг да си посвети стих на тестисите, независимо трябват ли му или не..Но всеки пише за това, което го вълнува, в крайна сметка. А ти много находчиво си изразил вълненията си, беше ми...любопитно да ги прочета, облечени в думи...
  • Ангар, аз съм чувала, че може и прави, за да не си мачкате дрехите. Браво!!!
  • Много се радвам на усмивките ви - и аз се наусмихвах заедно с вас! Чувството ви за хумор е възхитително!
    А това "а сега какво- нека се обичаме, без да се събличаме?" ти го казваш, Рия! За мен любовта без събличане е осакатена и непълна.
    И може би си ме помислила за умрял - но само съм бил задрямал!
  • Поздрав и прегръдка силна,Ангар!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...