Обичаш ме… 

Но ще издържиш ли? 

Душата ти не бива 

дълго време да се чуди. 

Не съм жена за много мислене. 

Ела сега и ме поискай смело. 

Ела сега или… Или не тръгвай никога! 

По вечните кръстовища и лутания. 

През огъня. През всички пропасти. 

И всичките капани на живота. 

Когато всичко се е свършило. 

И всичко е потънало в мрак. 

Последният акорд, захвърлен някъде

една луна самотница ще го изпълни…

А после? 

Защото няма вечна светлина - 

Ти знаеш. 

Животът ни направен е да свършва. 

И в най-изгарящата,

и в най-парещата топлина живее

Малко лед и капка мъка…

Maria Radeva, 2018