23.11.2022 г., 12:34

Ultimatum

960 1 0

 

Обичаш ме… 

Но ще издържиш ли? 

Душата ти не бива 

дълго време да се чуди. 

Не съм жена за много мислене. 

Ела сега и ме поискай смело. 

Ела сега или… Или не тръгвай никога! 

По вечните кръстовища и лутания. 

През огъня. През всички пропасти. 

И всичките капани на живота. 

Когато всичко се е свършило. 

И всичко е потънало в мрак. 

Последният акорд, захвърлен някъде

една луна самотница ще го изпълни…

А после? 

Защото няма вечна светлина - 

Ти знаеш. 

Животът ни направен е да свършва. 

И в най-изгарящата,

и в най-парещата топлина живее

Малко лед и капка мъка…

 

 

Maria Radeva, 2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Radeva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...