Ultimatum
Обичаш ме…
Но ще издържиш ли?
Душата ти не бива
дълго време да се чуди.
Не съм жена за много мислене.
Ела сега и ме поискай смело.
Ела сега или… Или не тръгвай никога!
По вечните кръстовища и лутания.
През огъня. През всички пропасти.
И всичките капани на живота.
Когато всичко се е свършило.
И всичко е потънало в мрак.
Последният акорд, захвърлен някъде
една луна самотница ще го изпълни…
А после?
Защото няма вечна светлина -
Ти знаеш.
Животът ни направен е да свършва.
И в най-изгарящата,
и в най-парещата топлина живее
Малко лед и капка мъка…
Maria Radeva, 2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Radeva Всички права запазени
