2 dic 2011, 19:41

Умееш ли да пушиш

1.8K 1 8

Като цигарата съм - лесно запалима,
димя и тлея, докато съм в теб.
Но дърпаш ли ме бързо, си отивам.
Остава само пепелта отпред.
Ако пък често прекаляваш
и ме припалваш през минута-две,
започвам леко да нагарчам

и не вървя дори с кафе.
Потребна съм ти - рано сутрин,
когато чакаш, във момент на гняв,
със питието, след закуска,
преди заспиване и след обяд.
Умея и да пристрастявам.
Но задушавам. После кашляш.
Затуй пред теб не отговарям,
ако решиш да ме отказваш.
Но научиш ли се да се наслаждаваш
на всяко вдишване на никотин,
на гърдите си ръка поставям -
ще бъда твоят животворен дим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...