Умееш ли да пушиш
Като цигарата съм - лесно запалима,
димя и тлея, докато съм в теб.
Но дърпаш ли ме бързо, си отивам.
Остава само пепелта отпред.
Ако пък често прекаляваш
и ме припалваш през минута-две,
започвам леко да нагарчам
и не вървя дори с кафе.
Потребна съм ти - рано сутрин,
когато чакаш, във момент на гняв,
със питието, след закуска,
преди заспиване и след обяд.
Умея и да пристрастявам.
Но задушавам. После кашляш.
Затуй пред теб не отговарям,
ако решиш да ме отказваш.
Но научиш ли се да се наслаждаваш
на всяко вдишване на никотин,
на гърдите си ръка поставям -
ще бъда твоят животворен дим!
