30 nov 2008, 9:53

Умирам (гадно е, не исках да го създавам)

  Poesía
1.4K 1 3

Всичко ми омръзна

и душата ми замръзна,

все едно в пън съм се превърнал,

който чак в корените си е изсъхнал

и не иска отново да се съживи,

и близките си да ощастливи,

които го гледат как  умира

и бавно как сърцето му да бие спира.

Спира, не защото е изсъхнал,

а защото животът върху него е повърнал,

защото нищо не е намерил в този свят,

което да не му се стори ад,

нищо, което да го промени,

нищо, което да го вдъхнови,

намерил е само онова,

което го е довело до тук сега,

когато той умира

и нищо на този свят не го възпира,

но като че ли и това не му дава мира

и той продължава да съхне без да умира!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Смъртта не е решение,а бягство.Вдъхновение за живот не се търси около нас, а в самите нас.Откриеш ли го в себе си, ще го откриеш и около теб! Хареса ми написаното и особено това:
    "...но като че ли и това не му дава мира
    и той продължава да съхне без да умира!"
  • Харесах!
  • добър стих, малко в края само не ми хареса особено

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...