12 abr 2006, 18:22

Умирам с теб!

  Poesía
1.2K 0 1
Имам всичко на света,
но нямам теб!
Крещи наранената душа
и иска теб!
Ти си моята съдба
и моля теб,
сподели съкровената мечта,
да бъда с теб!
Отвън спира май дъжда
и тръгва с теб!
Гледам тъжно към нощта
и търся теб!
И болката и любовта
отлитат с теб!
И отронва се от моята уста-
Обичам теб!
Търкулва се една сълза
заради теб!
Остави ти във мен следа,
умирам с теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...