Apr 12, 2006, 6:22 PM

Умирам с теб!

  Poetry
1.2K 0 1
Имам всичко на света,
но нямам теб!
Крещи наранената душа
и иска теб!
Ти си моята съдба
и моля теб,
сподели съкровената мечта,
да бъда с теб!
Отвън спира май дъжда
и тръгва с теб!
Гледам тъжно към нощта
и търся теб!
И болката и любовта
отлитат с теб!
И отронва се от моята уста-
Обичам теб!
Търкулва се една сълза
заради теб!
Остави ти във мен следа,
умирам с теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...