16 may 2017, 14:14

Умираме ли всъщност...

2.3K 7 20

 

Умираме ли всъщност...

 

                 Смъртта е тайнство.

                             Елица Ангелова

 

Умираме ли всъщност или пък

минаваме в невидими предели,

които разкрояват звезден път

на мислите ни цветно оцелели.

 

Завъртваме се в цикъл или два,

безплътни като сенки над земята,

а после до познатата врата

се раждаме отново в тишината.

 

Пресрещаме любимите души,

делим си хляб и глътка от водата,

реката в нас неистово бучи

опитва да отмие самотата.

 

Вървим по начертани правила

и бавно приближаваме до края,

прегърнали със устрем любовта

и вярата че пак ще бъдем в Рая.

 

А Бог ни гледа тихо отдалеч,

присъства като отглас във делата.

Той повелява да живеем в Днес,

разперили магически крилата.

 

Душа и тяло Той ще претвори

в красиво единение за вечност.

Човекът от смъртта ще се спаси,

възкръсвайки в космичната безбрежност

 

05.05.2017г.

Елица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно!
  • Пепи, благодаря ти сърдечно! Прекрасна вечер ти желая!
  • Разкошно е! Поздравления, Елица!
  • Благодаря ти, Роси! Избягвам да пиша какво работя защото е малко стряскащо и дистанцира хората, да не говорим за негативизмите които се леят по отношение на съдебната система в последните години с тия напъни за реформи и общия негативен знаменател под който слагат всички ни, но професията ми е факт от 16 години. Много обичам наказателно право. Странно нещо е съдбата - на моменти и е доста тежичко на романтичната ми душа в дебрите на сухите членове и алинеи, но правото развива аналитичната ми мисъл, много обичам да пиша правни анализи по наказателни дела, мисълта ми тече като буйна река! Хубаво е хората да знаят, че в съдебната система работят и хора като мен – честни, всеотдайни и винаги търсещи доброто и справедливостта! А поезията – еееех – тя е вълшебния романтичен пристан, който държи духовната ми субстанция в баланс между реалност и сакралност. Прекрасен следобед ти пожелавам!
  • Интересно ми беше - творбата и коментарите, особено последният. Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...