Умираме ли всъщност...
Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели,
които разкрояват звезден път
на мислите ни цветно оцелели.
Завъртваме се в цикъл или два,
безплътни като сенки над земята,
а после до познатата врата
се раждаме отново в тишината.
Пресрещаме любимите души,
делим си хляб и глътка от водата,
реката в нас неистово бучи
опитва да отмие самотата.
Вървим по начертани правила
и бавно приближаваме до края,
прегърнали със устрем любовта
и вярата че пак ще бъдем в Рая.
А Бог ни гледа тихо отдалеч,
присъства като отглас във делата.
Той повелява да живеем в Днес,
разперили магически крилата.
Душа и тяло Той ще претвори
в красиво единение за вечност.
Човекът от смъртта ще се спаси,
възкръсвайки в космичната безбрежност
05.05.2017г.
Елица
© Елица Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пепи, благодаря ти сърдечно! Прекрасна вечер ти желая!
-
Разкошно е! Поздравления, Елица!
-
Благодаря ти, Роси! Избягвам да пиша какво работя защото е малко стряскащо и дистанцира хората, да не говорим за негативизмите които се леят по отношение на съдебната система в последните години с тия напъни за реформи и общия негативен знаменател под който слагат всички ни, но професията ми е факт от 16 години. Много обичам наказателно право. Странно нещо е съдбата - на моменти и е доста тежичко на романтичната ми душа в дебрите на сухите членове и алинеи, но правото развива аналитичната ми мисъл, много обичам да пиша правни анализи по наказателни дела, мисълта ми тече като буйна река! Хубаво е хората да знаят, че в съдебната система работят и хора като мен – честни, всеотдайни и винаги търсещи доброто и справедливостта! А поезията – еееех – тя е вълшебния романтичен пристан, който държи духовната ми субстанция в баланс между реалност и сакралност. Прекрасен следобед ти пожелавам!
-
Интересно ми беше - творбата и коментарите, особено последният. Поздравления!
-
Марги, думите ти ми припомниха една от първите ми присъди като съдия първа инстанция преди 13-14 години - бях осъдила един крадец в опасен рецидив и един негов приятел, който беше в залата след прочитане на присъдата беше изтичал при една приятелка адвокатка и ме беше описал по следния начин - "Една съдийка млада - млада, млада, ама изглежда, че е доста зла", щото бях пратила човечеца в затвора за три години и шест месеца, ама то просто нямаше начин, а беше откраднал някаква счупена полуоска и някакви технически инструмeнти за един трактор, но вече беше съден и нямаше как да му сложа условно. В залата съм доста строга и безприкословно принципна! Обичайно присъдите и решенията ми ги потвърждава въззива! Романтичната ми духовна природа рязко контрастира на сериозната ми професия! Благодарна съм на възможността дадена ми от Вселената да сублимирам напрежението на работа чрез стихотворния поток! Обещавам ако се наложи да те съдя, да напишем присъдата като стихотворение! Прегръдки!
-
Четох, че един човек казал: Ако съм съм на смъртно легло, искам Емо Чолаков да ми го каже! Аз ще перефразирам: Ако съм осъдена, искам ти да ми го съобщиш! Прегръдки!
-
Васи, радвам се, че ти е харесало!
Ели, навсякъде се намираме! И ти си бъди такава каквато си - нежна и вдъхновяваща другите душа! Прегръщам те с много топлинка и ти благодаря сърдечно!
Марги, изчерви ме! Аз не се имам за поет. Просто се опитвам да опиша мислите си, а те излизат в стихотворна форма! Колегите ми на работа често се шегуват, че трябва да започна да пиша и съдебните решения в стихотворна форма!
Алекс, ехааа и от мен! Благодаря ти! Усмихнат ден! -
*****
Еха! -
Ако имаше 3 реда звезди, щях да ги светна! Супер е! И красиво написано, и вярно, и интересна тема! Браво!
-
Радвам се, че публикуваш и тук, Ели. Твоята поезия заслужава аудиторията на този хубав сайт.
Стихът ти разработва темата за смъртта пълнокръвно и в дълбочина.
Очаквам и дуги твои творби.
Вдъхновение и успехи! -
Харесах!
-
Вили, благодаря ти сърдечно! Бъди здрава и вдъхновена!
-
Прекрасно е.
-
Силве, Влади, Веси сърдечно ви благодаря, приятели, за съпорта и позитивната подкрепа! Мотивирате ме хей така от време на време да продължавам да споделям по някое от стихотворенията ми и тук! Усмихната майска вечер ви пожелавам от сърце!
-
Страхотно!
-
Много ми хареса! Поздравления, Елица!
-
Прекрасно!
-
Стойчо, благодаря ти!
С Елица общуваме в блог.бг, където чета блоговете и и където и аз имам регистриран блог от 9 години и в който регулярно публикувам, когато имам време и настроение. Обичам българската поезия. Докосват думите написани на родния език, в синхрон с който вибрира душата! Благодаря ти за мъдрите съвети и хубавия позитивен прочит на моята поезия! Хубав пролетен следобед и усмивки от мен! -
Елица, наистина е тайнство любовта!... Тайнство,което живее в нас... Една усмивка е врата към безкрая!И вървим, повикани от глас...Мило момиче,започваш с мото от Елица Ангелова,което е белег за изтънчен и елегантен нежен лиризъм.Като млад аз се учех от поети: български и други световни творци...Пътят е правилен-обичай родното,но сверявай компаса с всички ширини и дължини на поетически я глобус!🇧🇬
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
