16.05.2017 г., 14:14

Умираме ли всъщност...

2.3K 7 20

 

Умираме ли всъщност...

 

                 Смъртта е тайнство.

                             Елица Ангелова

 

Умираме ли всъщност или пък

минаваме в невидими предели,

които разкрояват звезден път

на мислите ни цветно оцелели.

 

Завъртваме се в цикъл или два,

безплътни като сенки над земята,

а после до познатата врата

се раждаме отново в тишината.

 

Пресрещаме любимите души,

делим си хляб и глътка от водата,

реката в нас неистово бучи

опитва да отмие самотата.

 

Вървим по начертани правила

и бавно приближаваме до края,

прегърнали със устрем любовта

и вярата че пак ще бъдем в Рая.

 

А Бог ни гледа тихо отдалеч,

присъства като отглас във делата.

Той повелява да живеем в Днес,

разперили магически крилата.

 

Душа и тяло Той ще претвори

в красиво единение за вечност.

Човекът от смъртта ще се спаси,

възкръсвайки в космичната безбрежност

 

05.05.2017г.

Елица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно!
  • Пепи, благодаря ти сърдечно! Прекрасна вечер ти желая!
  • Разкошно е! Поздравления, Елица!
  • Благодаря ти, Роси! Избягвам да пиша какво работя защото е малко стряскащо и дистанцира хората, да не говорим за негативизмите които се леят по отношение на съдебната система в последните години с тия напъни за реформи и общия негативен знаменател под който слагат всички ни, но професията ми е факт от 16 години. Много обичам наказателно право. Странно нещо е съдбата - на моменти и е доста тежичко на романтичната ми душа в дебрите на сухите членове и алинеи, но правото развива аналитичната ми мисъл, много обичам да пиша правни анализи по наказателни дела, мисълта ми тече като буйна река! Хубаво е хората да знаят, че в съдебната система работят и хора като мен – честни, всеотдайни и винаги търсещи доброто и справедливостта! А поезията – еееех – тя е вълшебния романтичен пристан, който държи духовната ми субстанция в баланс между реалност и сакралност. Прекрасен следобед ти пожелавам!
  • Интересно ми беше - творбата и коментарите, особено последният. Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...