May 16, 2017, 2:14 PM

Умираме ли всъщност...

2.3K 7 20

 

Умираме ли всъщност...

 

                 Смъртта е тайнство.

                             Елица Ангелова

 

Умираме ли всъщност или пък

минаваме в невидими предели,

които разкрояват звезден път

на мислите ни цветно оцелели.

 

Завъртваме се в цикъл или два,

безплътни като сенки над земята,

а после до познатата врата

се раждаме отново в тишината.

 

Пресрещаме любимите души,

делим си хляб и глътка от водата,

реката в нас неистово бучи

опитва да отмие самотата.

 

Вървим по начертани правила

и бавно приближаваме до края,

прегърнали със устрем любовта

и вярата че пак ще бъдем в Рая.

 

А Бог ни гледа тихо отдалеч,

присъства като отглас във делата.

Той повелява да живеем в Днес,

разперили магически крилата.

 

Душа и тяло Той ще претвори

в красиво единение за вечност.

Човекът от смъртта ще се спаси,

възкръсвайки в космичната безбрежност

 

05.05.2017г.

Елица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно!
  • Пепи, благодаря ти сърдечно! Прекрасна вечер ти желая!
  • Разкошно е! Поздравления, Елица!
  • Благодаря ти, Роси! Избягвам да пиша какво работя защото е малко стряскащо и дистанцира хората, да не говорим за негативизмите които се леят по отношение на съдебната система в последните години с тия напъни за реформи и общия негативен знаменател под който слагат всички ни, но професията ми е факт от 16 години. Много обичам наказателно право. Странно нещо е съдбата - на моменти и е доста тежичко на романтичната ми душа в дебрите на сухите членове и алинеи, но правото развива аналитичната ми мисъл, много обичам да пиша правни анализи по наказателни дела, мисълта ми тече като буйна река! Хубаво е хората да знаят, че в съдебната система работят и хора като мен – честни, всеотдайни и винаги търсещи доброто и справедливостта! А поезията – еееех – тя е вълшебния романтичен пристан, който държи духовната ми субстанция в баланс между реалност и сакралност. Прекрасен следобед ти пожелавам!
  • Интересно ми беше - творбата и коментарите, особено последният. Поздравления!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...