Във залеза разсеяно изхвърлих
последните светулки от очите си.
Умиране... последвано от утро,
изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.
Пробудих се от нежното докосване,
оставило сбогуване по кожата.
Следите ти са влажни... от съмнения,
изрязват плоскостъпи невъзможия.
И устните ти, търсещи по тялото
частица от забравено изричане,
така не се наситиха, изпиха ме...
сега е болка... болка от обичане. ...