Умиране
Във залеза разсеяно изхвърлих
последните светулки от очите си.
Умиране... последвано от утро,
изтръгнат стон, дълбаещ във гърдите ми.
Пробудих се от нежното докосване,
оставило сбогуване по кожата.
Следите ти са влажни... от съмнения,
изрязват плоскостъпи невъзможия.
И устните ти, търсещи по тялото
частица от забравено изричане,
така не се наситиха, изпиха ме...
сега е болка... болка от обичане.
А блусът - кръстопът е по клавишите,
изтръгнат като начин за живеене.
И този ритъм с дъх на стихостишия,
едва ли е причината да смееш...
да търсиш във очите обещания,
които са от липсата умиращи.
Аз няма да съм част от оправдание,
в съня ти ще се връщам дълго...
Дишаш ли...?
http://www.vbox7.com/play:56763ad1
© Кремена Стоева All rights reserved.
