26 feb 2008, 19:43

Умиране

Poesía » Filosófica

1K 0 9

УМИРАНЕ

Всеки ден по мъничко умираме,

всеки час все нещо ни убива -

остър поглед и обида някаква,

евтина помия ни залива.

Лошо е, че както май е тръгнало

ежедневието да ни смаже -

като насекоми някакви

вредни сме -

така ще се окаже!

Миг след миг,

уви, не се разбираме,

час след час животът отминава

със едно почасово умиране

не със възкресение, а със забрава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Магинка (Магдалена Рашева)

Може би нова любов, Ая?! /за вдъхновението, де!/
А стихът ти предизвиква размисъл!

2008-02-27T11:00:09+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ей, че ми хареса... !!!

2008-02-27T10:27:55+02:00
Аската (Ая Цонева)

Благодаря ви,приятели!Това стихче съм го писала много отдавна.В момента въобще не ми идва вдъхновение.Не знам какво да направя,за да се вдъхновя?!

2008-02-27T07:57:12+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Така е!Поздравления!

2008-02-26T22:43:13+02:00
lips_of_angels (Ем)

Хареса ми!Много интересно и пълно с истина!поздрав!

2008-02-26T21:20:40+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0