26 feb 2008, 19:43

Умиране

Poesía » Filosófica

1K 0 9

УМИРАНЕ

Всеки ден по мъничко умираме,

всеки час все нещо ни убива -

остър поглед и обида някаква,

евтина помия ни залива.

Лошо е, че както май е тръгнало

ежедневието да ни смаже -

като насекоми някакви

вредни сме -

така ще се окаже!

Миг след миг,

уви, не се разбираме,

час след час животът отминава

със едно почасово умиране

не със възкресение, а със забрава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Магинка (Магдалена Рашева)

Може би нова любов, Ая?! /за вдъхновението, де!/
А стихът ти предизвиква размисъл!

2008-02-27T11:00:09+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ей, че ми хареса... !!!

2008-02-27T10:27:55+02:00
Аската (Ая Цонева)

Благодаря ви,приятели!Това стихче съм го писала много отдавна.В момента въобще не ми идва вдъхновение.Не знам какво да направя,за да се вдъхновя?!

2008-02-27T07:57:12+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Така е!Поздравления!

2008-02-26T22:43:13+02:00
lips_of_angels (Ем)

Хареса ми!Много интересно и пълно с истина!поздрав!

2008-02-26T21:20:40+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0