26 feb 2008, 19:43

Умиране

1K 0 9
 

 

УМИРАНЕ

 

Всеки ден по мъничко умираме,

всеки час все нещо ни убива -

остър поглед и обида някаква,

евтина помия ни залива.

Лошо е, че както май е тръгнало

ежедневието да ни смаже -

като насекоми някакви

вредни сме -

така ще се окаже!

Миг след миг,

уви, не се разбираме,

час след час животът отминава

със едно почасово умиране

не със възкресение, а със забрава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би нова любов, Ая?! /за вдъхновението, де!/
    А стихът ти предизвиква размисъл!
  • Ей, че ми хареса... !!!
  • Благодаря ви,приятели!Това стихче съм го писала много отдавна.В момента въобще не ми идва вдъхновение.Не знам какво да направя,за да се вдъхновя?!
  • Така е!Поздравления!
  • Хареса ми!Много интересно и пълно с истина!поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...