26 feb 2008, 19:43

Умиране

Poesía » Filosófica

1K 0 9

УМИРАНЕ

Всеки ден по мъничко умираме,

всеки час все нещо ни убива -

остър поглед и обида някаква,

евтина помия ни залива.

Лошо е, че както май е тръгнало

ежедневието да ни смаже -

като насекоми някакви

вредни сме -

така ще се окаже!

Миг след миг,

уви, не се разбираме,

час след час животът отминава

със едно почасово умиране

не със възкресение, а със забрава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Магинка (Магдалена Рашева)

Може би нова любов, Ая?! /за вдъхновението, де!/
А стихът ти предизвиква размисъл!

2008-02-27T11:00:09+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ей, че ми хареса... !!!

2008-02-27T10:27:55+02:00
Аската (Ая Цонева)

Благодаря ви,приятели!Това стихче съм го писала много отдавна.В момента въобще не ми идва вдъхновение.Не знам какво да направя,за да се вдъхновя?!

2008-02-27T07:57:12+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Така е!Поздравления!

2008-02-26T22:43:13+02:00
lips_of_angels (Ем)

Хареса ми!Много интересно и пълно с истина!поздрав!

2008-02-26T21:20:40+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0