УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива.
Лошо е, че както май е тръгнало
ежедневието да ни смаже -
като насекоми някакви
вредни сме -
така ще се окаже!
Миг след миг,
уви, не се разбираме,
час след час животът отминава
със едно почасово умиране
не със възкресение, а със забрава!
© Ая Цонева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
