УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива.
Лошо е, че както май е тръгнало
ежедневието да ни смаже -
като насекоми някакви
вредни сме -
така ще се окаже!
Миг след миг,
уви, не се разбираме,
час след час животът отминава
със едно почасово умиране
не със възкресение, а със забрава!
© Ая Цонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
