Умиране
УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива.
Лошо е, че както май е тръгнало
ежедневието да ни смаже -
като насекоми някакви
вредни сме -
така ще се окаже!
Миг след миг,
уви, не се разбираме,
час след час животът отминава
със едно почасово умиране
не със възкресение, а със забрава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ая Цонева Всички права запазени
