26.02.2008 г., 19:43 ч.

Умиране 

  Поезия » Философска
717 0 9
 

 

УМИРАНЕ

 

Всеки ден по мъничко умираме,

всеки час все нещо ни убива -

остър поглед и обида някаква,

евтина помия ни залива.

Лошо е, че както май е тръгнало

ежедневието да ни смаже -

като насекоми някакви

вредни сме -

така ще се окаже!

Миг след миг,

уви, не се разбираме,

час след час животът отминава

със едно почасово умиране

не със възкресение, а със забрава!

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??