Умират хората

... ... ... Умират тихо у дома,

умират нявга на война!

... ... ... Умират в името на нещо

                                с идея за добро на други,

... ... ... умират и дори нелепо

                                без да гъкнат, без слова!

... ... ... Умират без да ги запомнят

                                без надписи на плочи!

... ... ... Умират като ветерани,

                                без разказ за живота,

преминат в битки и победи,

                                без славата да ги споходи

и имената да останат

                                     по мрамора или табели!

Умират в грижите на близък

и болни в болки и тъга!

... ... ... Отиват си без истината да научат,

                        без да потърсят сметка за това!

... ... ... Отиват си без равносметка

за пътя, който са вървяли

... ... ... Отиват си с мечти за нещо

осмисляйки живот достоен!

... ... ... А други други  път избрали са,

да местят имена на тези,

       дето веч са в други строй

      от списък в списък, ей така

–  без мисъл – формалисти,

                без чувства – аутисти

           за суха някаква статистика

                       и обобщения нелепи пак:

– дали бил истина животът,

осмислен с жертва и дела

– дали в история да пише,

                че някой жертвата е дал

– дали това е жертва, участ

                и не е ли случка, тъй случайно!

И щом човек го няма значи,

                 това въобще не е било!

И списъците да се махат,

за да изчезне всяка памет!

Да се разбият паметници, плочи

– не е било това, което се не помни

и не е с ума си този, който помни

 ... и т.н., и тъй да става е тям удобно!!!

              ................................

Не зная може ли така да се изтрие нещо,

което толкоз  жертви е помело

и може ли да го вмениш за дял на болни мозъци?

        .....  въстания, ... войни, ...  съдби ... и жертви!