Умират хората
Умират хората
... ... ... Умират тихо у дома,
умират нявга на война!
... ... ... Умират в името на нещо
с идея за добро на други,
... ... ... умират и дори нелепо
без да гъкнат, без слова!
... ... ... Умират без да ги запомнят
без надписи на плочи!
... ... ... Умират като ветерани,
без разказ за живота,
преминат в битки и победи,
без славата да ги споходи
и имената да останат
по мрамора или табели!
Умират в грижите на близък
и болни в болки и тъга!
... ... ... Отиват си без истината да научат,
без да потърсят сметка за това!
... ... ... Отиват си без равносметка
за пътя, който са вървяли
... ... ... Отиват си с мечти за нещо
осмисляйки живот достоен!
... ... ... А други други път избрали са,
да местят имена на тези,
дето веч са в други строй
от списък в списък, ей така
– без мисъл – формалисти,
без чувства – аутисти
за суха някаква статистика
и обобщения нелепи пак:
– дали бил истина животът,
осмислен с жертва и дела
– дали в история да пише,
че някой жертвата е дал
– дали това е жертва, участ
и не е ли случка, тъй случайно!
И щом човек го няма значи,
това въобще не е било!
И списъците да се махат,
за да изчезне всяка памет!
Да се разбият паметници, плочи
– не е било това, което се не помни
и не е с ума си този, който помни
... и т.н., и тъй да става е тям удобно!!!
................................
Не зная може ли така да се изтрие нещо,
което толкоз жертви е помело
и може ли да го вмениш за дял на болни мозъци?
..... въстания, ... войни, ... съдби ... и жертви!
© Цветан Костадинов All rights reserved.