monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
13 mar 2013, 22:20

Умора 

  Poesía » Otra
614 0 1

Във дядовата къща се шири тъмнина.

Пропукват се гредите от умора.

Една невидима, прозрачна светлина

огрява там любимите ми хора.

 

И ябълките стари, провесили самотни клони,

застинали са, като безжизнени творения по двора.

Напират в мен сълзи. Душата страда.

Защо не съхранихме родовата памет?

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??